Привет!
При мен също нямаше контракции и болки, като индикация, а само тежест и болки в кръста. Като започнаха на няколко минути, на шега решихме да отидем до болницата, още повече, че оставаха 4 - 5 дни до термина. Е, в 2 ч. през нощта ме приеха, аз пратих съпруга си вкъщи, за да не се върти под терасите и бях абсолютно убедена, че ще родя най - рано следобяд. Бях абсолютно спокойна. Толкова неща изчетох, толкова учебници по медицина отмъкнах от майка ми, че накрая бях готова и сама да си раждам.
Най - важното, което си обещах беше, че няма да викам, че колкото и да ме боли - а, аз разбира се знам колко ще боли - няма гък да кажа, да не се излагам, да не притеснявам хората там и пр. Аз съм силна жена, ще се справя...

Мисля, че към края на първия месец, след раждането ми мина гърлото от виковете...

Родих нормално, само с някакво болкоуспокояващо в системата, което в един миг те хвърля в някаква безметежност, но в следващия всичко ти се връща двойно. Разхождах се до към 5 в коридорите и после ме накараха да легна, за да си почина и точно тогава започнаха контракциите. В 8 сутринта се роди дъщеричката ни. Аз, очаквах много повече часове и мъки, но те пък се оказаха концентрирани.
Че, боли - боли. Че, те е страх - страх те е. Но, колкото си по - информирана и предварително подготвена за нещата, толкова по - малко ще те стреснат и ще имаш сравнително бистър ум, за да слушаш лекари и акушерки в напътствията им за дишане, напъване и пр. А, това е важно и за теб и за детето.
По въпроса за изобора на естествено раждане - реших го, защото исках да изпитам и усетя всичко, защото нямах никакви здравословни причини, налагащи друг вариант и ми се струваше глезотия, ако го избера... Дори и в процеса на раждане не съжалявах за избора си - нямаше чак толкова ужасен момент...
Сега, друг е въпросът, че виждам евентуално второ дете след около 25 - 30 години, с дълбоката надежда, че тогава и мъжете ще могат да раждат, а ако ми се наложи отново на мен, ще си осигуря кома.
Шегувам се. Всичко ще бъде наред с теб и детето. Ще видиш, че това наистина е сладка болка, която бързо минава и се забравя след това. Важно е това, което идва след нея. Успех!!!