Като ти прочетох темичката се зарадвах. Мисля че е полезно да се обясни от раждалите мами какво да ни очаква при раждане а не да си представяме картинката от филмите например.
При първото раждане за мен беше истински шок. Първо че продължи доста дълго, второ защото имах проблеми по време на контракциите и трето и най вече защото не бях подготвена психически. Никой не ми беше разказвал до този момент какво точно ще ми се случи и колко ще боли и какво ще усещам и всички онези малки подробности. За шиенето след раждане да не говорим защото от местната упойка ме боля толкова много като ми я слагаха че а докато родя тя беше преминала и шиенето беше още по кошмарно.
С втората бременност си представях и припомнях какви ли не страхотии и се зарадвах чак когато ми казаха че ще съм секцио. Е не родих с операция а съвсем нормално. И тук е мястото да ти напомня да дишаш дълбоко и уверено по време не контракции за да облекчиш болката и да слушаш акушерката и лекаря. Вторият път не съм искала обезболяващо но в болницата слагат на всички. След като мина действието на успокоителното ми сложиха и системата за да приключи раждането и тогава ме боля доста силно но пък и за много кратко.
И така докато първото раждане ми остана спомен с много болка то второто си беше най невероятното изживяване в живота ми.
Искренно ти пожелавам да го изживееш и ти така, а ако имаш възможност за епидурална си постави за да си хем по спокойна а и ще направиш по малко болезнено раждането.
А между другото като родиш и мине малко време ще си запееш и ти другата песен че искаш още деца и че е много хубаво пак да раждаш но до тогава имаш време.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите