Не съм чела горните мнения, но ще ти кажа за мен. Аз раждах без упойка, нямаше такива опции в Шуменската болница. И мен ме беше треснал бая страх. Но сега не бих казала, че е нещо чак толкова ужасно, както някои го описват. Ако няма усложнения, разбира се. Дори ми се струва, че вече съм забравила всичко (може би е така при повечето жени, за да се навият да раждат и втори път ). Боли по-силно от менструални болки (макар че и те са за всеки индивидуални), но не е непоносимо. Дори не съм викала. Разбира се, неприятно е, дори мъчително, бих казала, но пък не е постоянно, нали всяка контракция идва и после отминава. А при самото изгонване, и аз от него най се страхувах, да ти кажа, не се усеща почти нищо. Боли само когато има контракция, а там "отдолу" е безчувствено - не усещаш нито разкъсвания, нито епизиотомия. Аз дори не разбрах, че бебето излиза, докато не чух коментарите на сестрите. После ми казаха, че имам много разкъсвания (защото ми натискаха корема), но изобщо не съм ги усетила.
Мисли си, че всички минават през това и го преживяват някак си, че и втори, и трети път отиват да раждат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от pety на 28.06.05 14:20.