Някой по-горе каза, но и аз мисля така - раждането е само и единствено психика. Поне в тази част, която зависи от теб. Изключително важно е как ще подходиш, с каква нагласа ще тръгнеш натам. Аз имам две нормални раждания без упойка. Без упойка, защото имам алергии към 1000 медикамента. Цял живот, от всеко лекар, който ме е гледал дори само за възпалено гърло съм чувала само "Ооо, това момиче ще роди МНОГО трудно " още преди хабер да си имам да забременявам и да раждам деца. Бях активен спортист и всеки, който ме видеше казваше "Ех, много си хубава (за спорт), само един ден като тръгнеш да раждаш, голям зор те чака" Така са ми го набили в главата през годините и аз така бях свикнала с тази мисъл, че тя изобщо не ме плашеше. Знаех си, че ме чака дълго, тежко и трудно раждане, но го приемах едва ли не за нормално. С тази нагласа и тръгнах да раждам. Казвах си, че така и така ще мина през това, по-добре да не се впрягам много, а да минава и да го оставя по-бързо зад гърба си. И така и стана с първото ми раждане. Започна в 22 ч. единия дн, завърши в 24.30 ч. на другия. В предродилна бях 13 часа. През цялото време на системи. Това прави повече от денонощие. Болеше естествено, но аз си знаех, че ще боли и тази мисъл не ме плашеше никак. Шита съм без упойка, имам над 20 шева, стопих се от жеги (беше 40 градуса Т навън), после още 2 дни на системи, защото се бях обезводнила. Но от това уж тежко раждане нямам лош спомен. Винаги си го спомням с хубаво чувство и обикновено като го разказвам го обръщам на виц и приятелките ми се смеят със сълзи.

Второто раждане продължи точно 4 часа. Нямам разкъсвания и шевове. Лекарят ми каза, че е било раждане като по учебник и сигурно е прав. Но аз тръгнах с лоша настройка, много притеснена и потисната, с някакво тежко предчувствие за това, което ще се случи и в резултат мисля, че нямам по-тежко и по-ужасно преживяване. А всъщност предполагам, че то е било песен в сравнение с първото ми раждане.

В крайна сметка съвета ми е да се помъчиш да мислиш за това позитивно. Довери се на лекарите и се отпусни. А каквито и да са болките, уверявам те, те се забравят в мига, в който прегърнеш бебето.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...