Аз затова пиша в тази тема, защото и аз бях като теб : естествено раждане до край. Само дето психически не издържах

Но аз за упойките се включвам. Наистина не е толкова страшно и си е рутина. Аз съм от щастливките дето още първата вечер (т.е. 2-3 часа по-късно) си ходех из коридорите да моля да ми сменят чаршафите, яко спане и никаква следродилна болка. Съдейки по недоумението в погледите на сестрите май не е много нормално, нито мисля, че има връзка с епидуралната.Но дано да не се стига до упойки!
А шиенето не е никакъв проблем. Доста си притръпнал в този момент.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите