Малеее, откъде да почна
Първо и много важно правило: не се притеснявай. Нещата винаги звучат по-лошо отколкото са в действителност. Ами ако не му сложа и малко драматизъм на моето раждане как ще се радвам на овации - майтапя се.

Нещата, които най-много ме уплашиха:
1. слизам аз от колата и си чувствам краката като на мумия. Ей, така все едно ще станах на прах и ще се строполя. Към 15 минути по-късно контракциите за първи път ми спряха возейки се в количката към родилното - явно стрес или успокоение ...
2. влизам аз в родилното и ме посрещат в стая отворена към коридора, с две черни лежащи зад едни завеси почти в коридора. Новината - няма легла. И какви контракции тръгнаха тогавааа. Подпирах аз стените над 1/2 час, докато освободят стая за мен. Никой не ме преглежда през това време, а все пак бях с 4 см разкритие преди вече час - няма следене тонове на бебе, нищо.
Явно това ми съкруши нервната система. И след този тормоз като ми казаха разкритие 4 см, т.е. около 2 часа по-късно и аз казах епидурална, че ми писна.

Така, че по възможност не му мисли за нищо. Не се притеснявай за разни неразбории. Всичко ще си дойде на мястото и все пак е чудо за ден (обикновено).

Какво не бих правила:
1. предния ден бях с болки (предместруални, ама като не мога да му пийна обезболяващо малко кофти). Единствената разлика беше болка в кръста. И аз с цялата си глава да отида и да му легна в колата за 2 часа (бях на работа), а то си топло. Голям късмет извадих - събудих се и имах само болки в кръста.
2. Груба грешка - не очаквах, че контракциите могат да се изразят в постоянна болка. Когато успях да отчета някаква разлика в кръста отчетох на 3 мин към 45 сек - до ден днешен незнам как се вписва към мин на всеки 5 мин, което е изискването за болница. Като това отчитане стана с много напъване на всякакви сетива, т.к. трябваше да се забавлявам с нещо в колата. Късмет извадих, че поне разпознах падането на тапата и си покървявах, и най-вече че имах час при докторът, че туко-виж първо съм отишла на работа.
3. не си спрях епидуралната навреме за да имам усещане при напъните. Не, че раждането щеше да е много по-лесно, но поне по-кратко.

И един съвет - като ти кажат, че до 2 часа ще си родила не им вярвай . Действа зле на мобилизацията. Аз тъкмо си виках още по-малко от час оства когато докторът върхлетя и каза трябва да се вадим , че на мен еди какво си, а на бебето еди какво си. И вакуума помогна.
Е, през това време ми бяха казали, че бебето се е наакало и това значело доп. прегледи; че аз вече имам разкъсвания; и убидиха бебето, че било малко (4.163кг) и едва ли не аз се правя. Аз умирах от страх от секцио - да ми се чудиш защо, но е факт.

Казвам ти ги тези неща, не да те шашкам още повече. Просто това ми мина през главата, а сега виж как се майтапя Всичко се забравя!!!... освен милите моменти със семейството!!!

Леко раждане и да кажеш как е минало!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите