Няма ли някоя клубна мама наоколо да се виждате от време на време за да не се чувстваш сама? Според мен ще ти дойде добре.
Снощи се сетих за твоята тема. Бях взела една книжка да дочета , само 20 страници докато малката се правеше, че си играе. На 2рата страница вече беше при мен и аз много се издразних на първо време, но се усетих и спрях да чета на 3тата страница.
От преди да се роди Кате нямаме телевизия в къщи. И да ти кажа си ми е супер. Няма какво да се гледа - няма дразнители. И така обръщам повече внимание на детето, което иска да контактува с мен след цял ден градина. Ако с таткото ни се прегледа нещо си взимаме филми и гледаме докато малката спи.
За татковците - едни се прибират от работа късно (от 1/2 година не се е прибирал преди 8:30, а по-често след 10), други командировки ... Много е трудно и предполагам почти всичките имаме проблем с тези мъже. Но наистина с времето нещата се оправят. Аз преди няколко месеца бях загубила надежда за нас, но сега съм готова да го наритам ако трябва, но да се борим за нас си.
Занимавай се с различни неща, спортувай (идеално за избиване на лоши мисли), планувай различни разходки за събота и неделя за да има разнообразие. И не му мисли много! И не забравяй, че си щастливка, че имаш и 10%, докато аз (и не само) съм на 0, т.к. баби и приятели далеч.

Колкото до малкият - той има нужда от теб. Ние със сестра ми си приличаме много, но малката и за миг не ни сбърка за разлика от мъжете. :-) Просто ти си неговия свят. Той е още много малък и е съвсем нормално да си те търси до след година най-малкото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите