|
Около 2 седмици нямах Нет и щях да пукна... Така ми липсвахте... Сега съм при нашите и докат` ви изчета...
Колибри, аз съм съгласна за събота в 11 часа в Зоопарка!!! Супер ще ни е, ще видите!!! Аз, мъжът ми, свекър и свекърва ми вече водихме Алекс там - не че обърна внимание на животните, но си е разнообразие... Дотам се стига с 83 от Надежда... Изби рибата с твоите снимки, както винаги! Красавицата много е пораснала, браво на нея и на кърмилата я доскоро мама! А вече и със звезди се снима, както виждам! Много те харесах на тази снимка, на която си облечена официално и тя е в количката, много си готина мадама! А в сп. 9 месеца по какъв случай ни има? От октомври миналата година ли срещата ни или някоя друга? Краси, наистина ли са написали така или просто се шегуваш? Ти изглеждаше толкова сладка като бременна, както всички ние де! Не се става лесно майка, а да бъдеш такава е още по-трудно, нали? Но си заслужава усилията, с всеки изминал ден се убеждавам в това!
Честит рожденик на Ита и честити християнчета!!! Да са ни живи и здрави палавниците!!!
Равносметката от мен - сестра ми се омъжи и в момента е на меден месец в Унгария! Сватбата беше страхотна и яко се натанцувах! Играх ръченица с кума им, направо се надигравахме двамата... Як купон до сутринта! Честито и на Били Вълчицата ни - тя беше рожденичка на 11-ти!
Алекс стана на 10 месеца с мерки 75 см и 8500 грама!!! Бил тежал колкото средностатистическото 9-месечно момченце, но е дълъг колкото едногодишното такова - така че син ми си остава все така висок и строен момък!
В събота и неделя го водихме в Трънско, с. Зелениград - първото му дълго пътуване го... проспа и на отиване, и на връщане... Иначе на село много му хареса на детето!
Алекс вече може да отваря и затваря вратата, като го гушкам, да светва и гаси лампата, и да ме умилостивява, ако съм му ядосана нещо, като пляска силно с ръчички! За щастие той си спи непробудно по цяла нощ. Купихме му кубчета - шарени, пласмасови, с животинки изрисувани по стените - аз му редя кули с тях, но той главно ги мята от креватчето си на пода, и това е засега... Казва баба, а отскоро и "мам, ам!", честно! Все ми е гладен пустия му... И аз си му давам, не се скъпя - той нали си е фин, няма опасност да стане шишко въпреки кльопането... Видях се и с Дуци и с нейния Пепи - страшно много им се зарадвах!
Радвам се за всички вас, чета ви и съм съпричастна с всичко, което пишете!
С обич - Деси.
Редактирано от desykv на 22.06.05 00:53.
|