Заради гръмотевичните бури тук ми се развали Интернет-а, после бях в провинцията, по-точно на село, затова не се отзовах веднага на темата ти!!!
Дори факта, че пишеш тук, вече говори повече от ясно - вървиш към скорошно оправяне!!! Което много ме радва!!!
Искам да благодаря на момичетата тук, които веднага са ти вдъхнали кураж, писали са ти и са те препратили към моята тема!!! Страхотни сте, както винаги!!!
И при мен беше така с кошмарните мисли - не ги исках, мразех ги, пъдех ги, а те се появяваха отново и отново, и страшно ме плашеха и ме караха да се чувствах толкова ЛОША майка!!!
Гневът към бебето трябва да се изрази по някакъв начин, въпреки че е безсмислен, него просто го има!, и тъй като явно ние двете с тебе не сме си позволявали в началото да изпитаме каквато и да било отрицателна емоция към бебето, тя се е трупала на подсъзнателно ниво и в един момент е избила на повърхността с мощ, която ни е накарала така да страдаме!!!
Знаеш ли сега как се спасявам от депресивни мисли? Еми просто си изливам гнева веднага - примерно Алекс ме ядосва нещо, аз вместо да потисна яда си, му виквам, или се изкрещявам в другата стая, че ми е писнало вече, и след половин минута отново съм си аз - добричка и любяща... Най-много Алекс малко да нацупи обидено устнички, че съм недоволна от него, но по-добре така, нали? Отколкото да си мечтая въобще да не го бях раждала и т.н.
Чакат ни много интересни и неповторими моменти с малките съкровища...
Не вярвах... Мислех си, че все така ще ми къса нервите, ревейки и хленчейки, все така безпомощен, серящ и пиклив, и повръщащ, и необичащ ме... След месеци няма да познаеш детенцето си - такъв прогрес в неговото развитие като личност ще забележиш - и в един момент ще осъзнаеш, че Природата, заедно с ТВОИТЕ ЛИЧНИ УСИЛИЯ, сте създали едно уникално и добро красиво и умно човешко същество!
Много здраве и пиши пак!!! 
|