Ето ме и мен, Близначенце миличко!!!
Много четох за следродовата депресия и най-важното, което научих за нея е, че е ЛЕЧИМА!!!
Ясно? Не приемам възражения, протести, недоверие... Приемам обаче оплаквания, че ти е много тежко, че не ти се живее в момента, че се чувстваш виновна и не на мястото си... СПОКО!!!
ВСИЧКО ТОВА ЩЕ ОТШУМИ!!!
И ще останат само едни малки сладки ръчички, които само след броени месеци ще се протягат с искрена ЛЮБОВ към теб!!!
Не го вярвах... Бях убедена в противното... В това, че Алекс не ме заслужава и че ще ме намрази...
Я виж какво хубаво именце си намислила на детето си!!!
Пролет е, а от утре е лято - това е благословия!!! Знаеш ли какво е да си в депресия, а навън да е студена зима???
Браво на теб, че си потърсила веднага подкрепата на близките си, а не си се помайвала като мене...
Като се оправиш съвсем и като се върнеш в София, непременно ми се обади да запознаем Калинка с Алексчо, нали ми обещаваш, миличка?!?
Пожелавам ти само хубави моменти, обичай и се усмихвай, тя работата никога не свършва...
Доскоро!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите