Темперамент - това е много точно казано.
Е, мойто дете е точно от тези, които описваш - страшно емоционална е, преживява трагично всяко падане например и изпада в невероятна еуфория от дребни неща. Не може да заспива сама, буди се нощно време, плаче, ако ме види да тръгвам някъде без нея и т.н. и т.н.........И аз съм до нея във всички тези моменти, защото знам, че детето има нужда от мен. И въобще не ме интересува дали щяла да се разглези приемам го като период, който ще отмине и след години ще си спомням с носталгия за времето, което съм прекарвала толкова близо до нея. И най - милите ни моменти са точно вечер, преди сън. Не я дундуркам и не я нося из стаята, но се гушим тихичко на леглото и така заспива.
Ако трябва да съм честна - до 6-я месец си заспиваше съвсем сама, но след това, точно за три дни си преобърна коренно "режима". А щом почна да се изправя в леглото сама /някъде към края на 7-я месец/, стана "мисия невъзможна" да заспива вечер сама. Оставяла съм я, но започва да реве, да се удря в леглото и така се превъзбужда, че след това всички не спим по цяла нощ. И какъв е смисилът?
В същото това време е самостоятелна за много други неща, така че въобще не ме притеснява фактът, че все още я приспивам.
А колкото до вечерните излизания - случва ни се веднъж на три-четири месеца, когато майка ми идва на гости. Но и тогава излизаме след като е заспала, а се е случвало да се приберем бързо - бързо.
Ето защо вкъщи идват много гости - почти всяка вечер
Но всичко е въпрос на личен избор и на намиране на най - доброто за бебето, майката и таткото, нали?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите