Ами аз дори нямах търпение да изчкам онези 2 часа, дето чакат майката да видят да няма кръвоизливи... Спомням си, че питах моето бебе ли плаче - те ми казаха - "тук друго бебе няма" - и аз поисках да ми я донесат - и си я гушках на количката, докато стане време да ни сложат в стаята. Цялата нощ си я гледах - толкова мъничка, толкова хубава...
Докато бяхме в Майчин дом (5 дни) не е плакала, плаченето почна у дома, когато се изнервих от цял куп неща, свързани с намеси на баби и с майстори в банята...
С второто - беше март, внезапно застудя и цяла нощ се гушкахме да не му е студено. Насе повърна - май околоплодни води или не знам що си - ако не беше при мен, ако не бях до вдигнала веднага, можеше да стане голяма беля, той се оказа с дефект на небцето... Не вярвам някоя от акушерките да внимава цяла нощ за бебетата...
Самата идея, че бебето ми може да е настанено някъде и да си реве, а никой да не го поглежда, не ми е никак приятна. Мислите ли, че в общата стая някой успокоява ревналите бебета? Бебето доскоро е било част от майката и ако остане само в креватчето, се чувства само на света. Бебето близо до мама не е ревливо, то се радва да усеща майка си, да я докосва, да я помирисва, да чува сърцето и гласа й.
Ако ще се кърми, важно е бебето да е при майката.
Друг плюс е това, че майката свиква да си общува с него.
В родилното тя няма други грижи, освен бебето - няма чистене, готвене и пране... За какви "последни спокойни нощи" си говорим? "Спокойна нощ" в родилно по принцип няма, все някой някъде нещо тропа, някъде плаче бебе, а в 6 ч. сутринта, когато най-сетне всички са изпозаспали, нахлува дежурната акушерка, колкото да каже: "Не искате термометър, не искате тоалет!" и край на съня...
Всеки сам си преценява, на мен отделянето на бебето от майката след нормално раждане не ми се вижда правилно. Ако е секцио или много тежко раждане - да - но пак е хубаво за бебока да е повече време с майката.