Моята история: бяха ми казали, че е добра идея след раждането бебето да се даде в стаята на сестрите и майката да си почине. И аз изненадах малко сестрата и и казах да я вземат. Всички се изумиха колко сладко си отспах 5 часа. Има един момент, че ако бебето плаче ти го носят. Това, че моето го донесоха сутринта според мен значи, че добре си е поспала. Все още ми се струва мъдро решение (събираха ми се към 48 часа без сън за повече от час без прекъсване до този момент).
На сутринта аз си я поех. Новородените ревяли само като са гладни - за мен е само мит. Моето като отвори онова ти гърло (4.168кг) и реве докато не я сложа на гърдата. И там заспива (не яде всеки път, но се успокоява). Ама аз чела, че може да свикне да ме използва като биберон и я махам и всичко се повтаря пак. Събрах целия бебешки персонал на болницата да ми кажат какво и е. Изключиха вероятността да е от недояждане.
Последно към 11 викнах сестрата да се консултирам. И тя ми каза, че някои бебета се дразнят от миризмата на майките си. И ми я взе при условие, че ми я водят ако гъгне. Доведоха я към 6, защото са и взели кръв и тя се разревала. Т.е. имах втора нощ за себе си.
На третата мен ме изписаха, но бебето остана заради жълтеница. Родителите се трансформирахме в придружители. Това ни беше първата нощ, в която спахме заедно. И учудващо аз я будех на всеки 2 часа да я храня за да убием жълтеницата.

Като изключим 2те нощи през цялото време бебето си беше при мен и за миг не съжалявам за това. Може би само за втората нощ, но майката от другата страна на стаята беше със секцио и пъшкаше от болка (беше поне ден преди мен), а моя бебка си беше много гръмогласна и то ревеше на НЕЕЕЕ.

Не мога да не спомена, че и таткото беше с нас с изключение на няколко часа през първия ден, когато го натирихме да почива, а ние се борехме да не се учим да стоим за удоволствие на гърдата.

За кърменето на поискване съм ЗА. По-горе е написано как точно нещата се оправят и орегулират сами за месец-два.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите