И при двете раждания (в Майчин дом), децата бяха при мен. Първият път направо откачих, едвам дочаках да се прибера вкъщи. Вторият път нямах никакви проблеми, много се радвах на дъщеря си и в никой случай не бих дала да е отделно от мен. За съжаление в България настаняването на бебето при майката в повечето случаи означава тя да бъде оставена напълно сама , без помощта на таткото и близките, да се справя с нещо, което й е напълно непознато и ново. Сестрите минават на три часа да сменят памперсите на бебетата, първият ден идва една сестра да ти изнесе дежурната лекция как да го кърмиш и оттам-нататък, общо взето, майката е оставена сама на себе си. Първата нощ синът ми плака страшно много и аз си изкарах акъла, разбира се, като млада майка. Стигнах дотам, че позвъних на вратата на дежурната сестра, разбудих едно младо момиче и й казах, че бебето ми много плаче и не знам какво да правя, пък тя ми каза, че не можело нищо да се направи и че бебетата просто така си плачели много....Идеалният вариант би бил бебето наистина да е при майката, но тя да получава помощ и от сестрите, те да са на разположение във всеки един момент да я посъветват и успокоят. Някои от частните родилни клиники в София рекламират, че предлагат всички удобства за следродилния престой, но нямам представа на практика това какво означава. Друг е въпросът, че лично аз при избора на родилен дом бих се ръководила най.вече от професионализма на лекарите в него и дали болницата има готовност за посрещане и третиране на спешни случаи (да не дава Господ). Затова и двата пъти избрах Майчин Дом, макар там битовите условия след раждането да са далеч от идеалните.

Константин, 16.06.1998
Зорница, 6.09.2002