Привет мами и наследници!

Вчера беше един чудесен ден за моето семейство! Реших да го споделя постфактум и с вас.

Така, първо за контролата. Хана тежи 9100 г – първата ми реакция беше да не повярвам на кантара, ми като го вдигам по сто пъти на ден това добиче, то ми се струва минимум 12 кг, и изведнъж... хм. Лекарката не беше изобщо смутена от факта на долни или горни граници, даде ни ги ориентировъчно, и като погледна малката хлебарка, която междувременно се обслужи с очилата и стетоскопа й, каза “я гледайте по-добре каква слънчева и доволна щерка имате”. На ръст е 71 см, а обиколката на главичката е 45 см. Никакви приказки за капки за апетит и подобни дивотии, никаква кръв за изследвания. Направиха й само тест за развитие, на което Хана се представи подобаващо – да се хили на “мяу” и картинка с котка, да се вземе подадена играчка (егати теста), да улови подскачаща топка, да се обръща . Всичко това тя направи, докато междувременно закусваше. Лекарката ни показа, че още не е готова за ходене – както си седеше, стъпалцата й бяха леко извити навътре, това се наричало “маймунска фаза”, в която старите навици за катерене по дърветата още не са изчезнали.
Говорихме много за храненето – приключваме с млякото на прах и химическите дивотии. След като приема сирене и кисело мляко безпроблемно, значи няма алергия. От миналата седмица давам почти всеки ден пресни ягоди смачкани с банан – яде като разпрана. Е, после има тайфун в гащите, но това е част от добрия тон. Тъй като госпожицата все още няма кьорав зъб, ще й правя малки парченца сандвичи. Почти без сол и захар, но не и съвсем безсолно, в края на краищата организмът се нуждае и от соли и калории. Сега вече може да опитва всичко и да яде без ограничения. Най-страшното било вече зад гърба ни. Аз все още кърмя, но май интересът всекидневно намалява. Днес както си сучеше, баща й се размърда в другия край на леглото и госпожицата се обърна с МОЯТА цица в устата си в неговата посока.
Има нещо, с което ще трябва може би да се боря – налага се да приключа с шишето и нощните 300 г. мляко. Биберон така или иначе от тази възраст бил вреден за захапката и зъбите. Първо обаче аз трябва да узрея за това, казва лекарката. Чудно нещо е тази химия между майка и дете – като ме усети, че съм неуверена в нещо, започва да ми вади душата и нямам никакви шансове. Засега съм успяла в това да спи само в нейното легло – разказвах ви в предишни теми, сега имам още две-три седмици да зрея. Боцнаха я между другото и против тетанус – добре я понесе. Лекарката се опита да ме изработи и за противоменингитната, обаче аз й напомних, че след 14-ия месец вместо три мога да й сложа само една, и тя прибра перките. Но за тетануса беше важно – тя щъка навсякъде, оня ден я хванах, че пасе от тревичката на балкона, нищо чудно да опита и малко пръст, а там са гадовете.
Сега да ви питам нещо – и вашите деца ли пищят като моето или съм улучила линейка за наследник? От две седмици, откакто пълзи, Беснейко през две-три минути надава такива писъци, сякаш я коля. Като си поеме въздух, може да изкара десетина секунди писък. Някой ми каза, че така си откривала гласа, аз да питам колко трае, че съм пред оглушаване. Докато ромоли и бръмчи, все се понася, обаче както казваше Алф, от летището се обаждат да намалим децибелите, защото самолетите не могат да излетят.
И втората голяма новина – от вчера имаме къща. Жилището, което обитаваме в момента, стана тясно, а и сигурността за Хана не му е най-голямото предимство. Така след един месец търсене намерих една прекрасна къща с двор в един много зелен район на града. Така вече Хана може да получи кучето си като подарък за рождения ден. Има си самостоятелна стая и достатъчно площ за беснеене. Две седмици ще ми се отели вола от пренасяне, но си заслужава. И сега съм в такава еуфория от планове, каталози и интериори, че свят ми се вие. Не спах от вълнение цялата нощ. Но вие ще ме разберете.
Рапорт даден и много целувки на беснейковците!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите