Здрасти! Поплачи си колкото искаш - това помага, поне на мен. Избистря ми мислите. Синът ми е на 2 год. и 7 мес. и вярявай ми мислех си, че никога няма да дойде времето, когато тази мръвка месо, която ми дадох от родилния дом ще порасне и ще спре да реве и да иска постоянно внимание. Е, минаха, толкова бързо, че чак не си спомням как изглеждаше като бебе. Вече почвам да се притеснявам, че не ни остава много време той да е малкия, а аз голямата.

А как съм завиждала на майките с големи деца, които могат да ходят, говорят и да си играят сами, няма да ти разправям. А как съм завиждала на познати майки, които имат баби и си оставят ревящите бебета на тях, а аз нямах никой наблизо. А колко изморена бях, отчаяна, че вече не съм аз, че никога няма да бъда онази същата весела и независима жена. И всякакви такива. ВЯрВАЙ мИ, ТОВА мИНАВА И АКО НЕ СИ ИЗЖИВЯлА ПЪлНОцЕНО ТОЗИ ПЕрИОД, ПЕСлЕ ТИ ОСТАВА ПрАЗНОТА!

Излизай навън възможно по-дълго и на слънце - то е генератор на добро настроение. Ако имаш вече познати майки, говори с тях- те имат същите проблеми 100%!!!!!!!! И не слушай колко са добри в новото си амплоа на майки, никой не е съвършен.

И аз си мислех, че не съм добра майка и още си го мисля, но животът опровергава някои наши опасения. Майка, която е обсебила детето си със себе си, не е по-добра майка от теб. То расте задушено и не знае кой е. Бъди себе си, какво като си станала майка, ти си същия човек отпреди раждането, просто са ти се променили приоритетите, но впоследствие ти пак можеш да си ги върнеш на старото положение. Не мисля, че ако изневерявам на себе си и се правя на родител, а не на жената от преди 2 год. и 7 мес., ще съм полезна на сина си - най-много да се срамува от себе си.

Пиши как се чувстваш - споделянето помага.

Naturally....deeply...I love you!