Китке, нямаше начин да предположа, че отиграваш личностен психологически проблем. Сега ми е ясно защо така реагираш. Сигурно е трудно да си лекарско дете и да си разочарован от професионализма на родителя. Не съм толкова наивна да смятам, че при това положение и на твоята възраст ще променя мнението ти за лекарското съсловие с няколко постинга.
Виж, аз нямам вина за това. Просто малшанс за тебе. Моето обкръжение е друго. Имам поне две дузини роднини, живи и мъртви, които са чудесни професионалисти – лекари, стоматолози, генетици и т.н. И затова съм станала лекар и нито за миг не съм съжалила. Лекарската професия е най – прекрасната професия на света. Тя ми доставя чиста радост и професионално удовлетворение и не бих я сменила с никоя друга.
Объркването ти идва от това, че не разбираш как може някой да защитава правата на пациентите, а не своите собствени. Затова и речта ми ти се вижда пълна с противоречия. Ако аз работя по много часове, то е защото го искам, а не защото съм длъжна. Ще се повторя – аз не съм общопрактикуващ лекар (слава на Бога!). Като говоря за джипитата, не говоря за себе си. Между другото, системата работи ЗА, а не ПРОТИВ мен. Защото ако правя нещо и пациентите го заплащат, то е заради калпавата ни система – моята работа трябва да е включена в пакета услуги към касата и да е безплатна за пациента и аз с цялата си енергия се боря за това. Пък идеята добрите лекари да практикуват само на частно е ... как да го кажа, за да не ставам груба, булшит?
Та за джипито – ми нали това говоря, че системата го стимулира да имат повече записани пациенти. А аз смятам, че трябва да го ограничава. Обаче ако някой не го поиска, няма да стане. И утре някоя майка пак ще влезе в клуба и ще пита – ама докога така. Ми докато го търпите, драги зрители.
А за нападките си права, признавам – “госпожа гражданска позиция” беше доста плоско, за да е нападка. 
|