Много се замислих аз за отношението по площадките при нас оттатък океана. До сега не съм попадала на агресия /не сме и най-честите посетители/. Но определено прави впечатление, че родителите са с децата си /то няма и кафета наоколо/ и са като част от играта.
Силно впечатление ми направи как една майка седеше на пясъка на 2 метра от групата деца и обясняваше на своето с монотонен глас как е хубаво да се държи и да си дава играчките. Не стана от раз и другото дете ревна и си тръгна и майката така спокойно си каза на дъщерята как е наранила чувството на другото дете. Детето като скочи, прегърна ревлата и я върна в играта. И аз Ахнах.
Много деца идват и се опитват да играят с нас. Е, имаше едно момиче дето обяви, че пързалката е негова. Но ние с един татко я убедихме, че не е точно така с думи.
Това, което ми е направило впечатление по приятелските събирания. Ако не те познават децата гледат да те заобикалят. Но доскоро всички бяха по-големи. Но пак не съм виждала агресия. Както и винаги има поне един възрастен който наблюдава децата.
И се замислих дали аз съм късметлийка или си има закономерност. Например повечето семейства са с 2+ деца, т.е. са научени да различават и уважават малките. В градината имаше 2 годишно по-агресивно момиче дето ги дереше, но периода ли бързо мина или взеха мерки, но не се е случвало повече. Отделно там има бебета /градината и е в къща и групата е смешана/ и моето е много сладка как се грижи за тях и ходи да ги разсмива.

Иначе аз съм за възпитанието на по-мъдрия - со мило, со кротце и съм убедена, че ако на всяка агресия се отговори с агресия светът ще е много по-лош и от сега. Не, че мисля, че е най-правилния, но нямам идея как иначе. И затова изпадам в ужас при мисълта да имам момче.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите