Както и да ги възпитаваме, в един момент живота ще ги научи да се справят сами.
Голямата ми щерка като беше в детска градина имаже един"ухажор" Филипчо, който явно я тормозеше като и скубеше косата постоянно. Аз я убеждавах да не се бие с него , а да го предупреди да престане, ако не- да се обърне за помощ към учителката. Тя сащо го беще предупреждавала няколко пъти, беше говорила и с майка му да вземе мерки, но уви. Един ден отивам да я взема и виждам пред стаята на групата една напушена госпожа, която се оказа мамата на Филип и чака мен. Вдигна ми грандиозен скандал, че "невъзпитаната ми дъщеря счупила на сина й носа". Както се оказа в последствие, след поредния опит на Филипчо да я скубе, въпреки забележките на учителката, нашата кротко взела столчето си и го фраснала по главата. Учителката естествено не й се скарала, понеже беше наясно защо го е направила. Аз също. На горкия Филипчо носа беше като патладжан, но оттогава спря да се занимава с нея.