Аз пък съм точно обратният случай. Когато родих Цвета страшно много исках второ - веднага, тук и сега! Колкото повече време минаваше, колкото повече Цвета растеше, аз се разколебавах. От една страна виждах, че тя има потребности, които си нямах на идея как ще й ги дам, ако съм бременна. От друга, колкото повече излиза от бебешкия период, с толкова по-голяма досада си спомням времето, когато беше бебе. Ако децата се раждаха на 1 1/2 г. би било прекрасно. Нямам желание и няма да изживея по същия начин още една първа усмивка, първо зъбче, първа крачка и т.н. Това вече съм го претръпнала. Виж, ако си представя едно вече дете, с различен характер и темперамент и предизвикателствата пред неговото възпитание. Тук вече виждам тръпка. Със сигурност, ако е дал Господ, няма да си остана с едно дете, но ще искам тези две години, докато съм бременна и гледам бебе (а не дете) да минат по възможно най-бързия начин.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите