Тук съм напълно съгласна, дори повече от съгласна. Ако я нямаше сестра ми сега като се замисля, живота ми щеше да е много по-различен(в отрицателен смисъл) ... разликата ни е 3 години и половина, като бяхме малки намирахме доста общ език, разбира се налице бяха и караници, посритвания но това си е в реда на нещата. Когато съм била бебче, по думите на майка ми тъй като аз от тогава не мога да имам каквито и да било спомени - много е помагала на майка ми в отглеждането ми, била си ми е втора майчица. Нашите са отивали на гости а тя ме е гледала, преобличала, гушкала, успокоявала, приспивала ... тя ме е взимала когато нашите не са могли - от детска градина ... и т.н. Сега когато вече сме големи, тя ми е най-добрата приятелка. Човека на когото винаги и по всяко време мога да разчитам ... С когото мога да споделя, и да ми даде съвет ...
Мисля, че когато едно дете е единствено в семеийството то става по разглезено (мои лични наблюдения), от тази гледна точка ... че се мисли само за него, то получава всичко не дели с никой ... е това наистина е важен момент в оформянето му като личност. За едно дете е трудно да дели с друго ... именно това нещо се пречупва когато има поне две децича ...
А както казват и другите мами, за в бъдеще ... едно братче или сестриче, след време ще си бъдат упора един на друг.
Погледнато от тази страна - финансово. Ако всеки се е замислял ама сега дали ...? То деца нямаше да има ... колко са тези които ги имат накамарени, които не си правят сметка на парите ... и кел файда като ги има, а няма свестни родители да кажем. Това не е най-важното според мен ... Дупе знае 2 и 200 ... важно е желанието :))))