болшинството сами деца израстват егоисти!

Говоря от собствен опит, не се опитвам да слагам другиго в това число.
Едно дете съм, но винаги ми се е искало да имам брат или сестра. Като малка, когато времето навън не позволяваше да се събираме, приятелките ми си играеха с техните сестри и братчета вкъщи.
Аз, от своя страна, нямах никого. И винаги съм се фиксирала върху приятелки. На тях съм подарявала най-ценните си съкровища, тях обичах като собствени сестри, но никога не получавах същата любов.
Не казвам, че майка ми и баща ми не са ме обичали, но това е друг вид любов. Нямах някого, с когото да сме на един акъл, вечер преди лягане да си шушукаме и да се смеем, както съм чувала, че правят приятелките ми и сестрите/братята им.
Мъжът ми са 3 деца. Той пък е на мнение, че е по-добре едно дете, защото получава всичко, т.е. без родителите да се чудят откъде да намерят средства (примерно) и за другите деца.
Аз никога не съм била лигавена дотолкова, че да искам всичко за себе си, никога не съм била егоист. Не съм била и чак нещастна от това, че нямам брат/сестра. Но винаги съм искала да имам някого до мен, с когото да споделям най-съкровените си мисли, с когото да си играем...
Да не говорим, че когато родителите остаряват (или дойде най-лошото), е хубаво човек да има близък, с когото да споделя мъката и тя да бъде разбрана.