таткото верно ли ти предложи интервенция? и ти пропусна възможността да му покажеш какво можеш?!

въпросът за (не)възпитаването в използване на сила наистина не може да бъде решен еднозначно. най-малкото, защото ту сме в позицията на силните, ту - на слабите, ту сме жертви, ту - предизвикани. уча децата си да избягват конфликти. дори да избягват спорове за незначителни неща. от друга страна пък ги подготвям да отстояват мнението си, когато става дума за нещо наистина съществено.

ако се сблъскат с някакъв вид насилие - някой ги бута, разваля им играта и т.н., съветът ми е да се дръпнат настрани - винаги има още някой нелюбител на насилието, с когото играта може да продължи. важно е никога да не се поставят в позицията на нападащия. има и случаи, когато отговорът на силата пък дава резултат.
дъщеря ми имаше съученичка, която често я дразнеше и й посягаше. веднъж се сдърпали за нещо, онова момиче отново посегнало и тогава дъщеря ми (поне с една глава и 5-6 кг. в по-ниска категория) също я ударила. разменили са си още няколко грубости, но това беше последният път, когато другото момиче посегнало на виктория.

ако присъствам на конфликт между деца, не бих оставила нещата да стигнат до саморазправа. това би означавало, че подкрепям децата в проявата на агресия.

в ситуацията, която ти описваш - детето не налита да се бие с някой, а е грубо и невнимателно, редно е на него да се направи забележка, а не всички деца да се дръпнат настрани, за да направят място на "агресора". как ли щеше да реагира таткото - любител на естествения подбор в най-чист вид - ако всички бутани деца се бяха нахвърлили върху неговото иначе оправно момче. дали пак щеше да гледа отстрани как се налага правото на силния?