до нашата задънена улица
Е добре дошла в отбора!
Имам удоволствието да стопанисвам два доста беснички екземпляра от мъжки пол
Затова наистина ти казвам трудно е да вземеш и да следваш еднозначно становище.
Само до преди няколко месеца малкия ми син беше много агресивен и честно казано престоите ни по площадките бяха истинско изпитание за мен и баща му.
Големия като цяло е по-сдържан, но и той на моменти преминава бързо към по-агресивни методи на решаване на споровете.
Никой от нас не е възпитавал или поощрявал въпросната агресия - детето е обичано, гледано - не му липсва нищо - просто беше доста див и агресивен. Винаги гледах да съм на няколко крачки от него и да не допускам да издевателства над децата прекалено. Намесвах се като отиваше да отнеме някоя играчка и да удари непреднамерено друго дете - костваше ми много нерви и усилия. От няколко месеца насам има напредък - явно най-накрая навлязохме в зоната на укротяването. Сега е по-сдържан и по-сговорчив - намира повече общ език с децата.
Винаги съм им казвала да не се оставят и да не чакат някой да ги спасява, а сами да се оправят. Да казвала съм им също така че не е редно да нападат по-малки и по-слаби от тях. Но това се е получавало винаги за жалост - явно все още са доста малки за да поставят границата там където трябва.
И аз съм раздвоена - като дете не съм била никога кротка - и както се казва не съм си "оставяла магарето в калта". Не помня някой да ме е възпитавал в това явно повечето то тези неща са вродени.
Не зная къде е златната среда - не бих искала да станат мекушави и зависими от мен, но не бих искала и да са груби и невъзпитани.
Не е лесно да си родител - особено добър такъв. Но може пък заедно да намерим решението

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите