Въпросът е много интересен и не може да му се даде еднозначен отговор.
Що се отнася до реакцията ти - намирам я за съвсем правилна. В края на краищата затова сме родители, за да помагаме на децата си, когато имат нужда от това. Няма да гледаш, как някой го тормози и да си траеш, за да го възпиташ да се оправя сам - как ли не!
Що се отнася до възпитанието в агресия - аз нямам еднозначно мнение по въпроса. Макар че имам момиче, не бих искала тя да е абсолютно безпомощна и кротка. Не мисля да толерирам жестокост в нея, но пък бих поощрявала опити да се опълчи на нечия агресия, да се бори за правата си. Много ми е трудно да разсъждавам теоретично сега, но си признавам, че вече със задоволство наблюдавам някои нейни реакции по време на все още откъслечните й общувания с други деца - дружелюбна е, отворена, не квичи, ако й вземат нещо, а проявява завидна упоритост да го задържи или да си го върне. Е, ако я бутне някое дете, сигурно ще се разплаче, но е още много малка.
Знаеш ли, навремето, когато тръгнах на детска градина, в началото редовно ме кютечеха. И тогава татко ме назида и почна всяка сутрин да ме проверява, дали съм в бойна готовност - имим ли нокти и тем подобни. Е, научих се да се защитавам, биех се понякога, но от това не съм станала изверг. Затова пък с гордост мога да кажа, че съм истински борец по дух - не знам от възпитани е ли е, от характер ли...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите