така. пръво ми е много приятно да прочета нещо от теб, щото повечете стари никове се позагубиха.

и после за случката. дъщеря ми е на година и половина. много живо и комуникативно дете, коте обича да е с деца и в повечето случай се държи нормално. под нормално имам предвид че не блъка и не бие, изрязява отношение като гали и повтаря- оооооо, взима им играчките понякога, но аз никога не и позволявам да своеволничи.общо взето не сме имали инциденти. с едно голямо изключение-прителско момиченце, което познавам от раждането и много обичам. но за трите си години малката прителка е изключително агресивна, винаги блъска и бие децата и все глада да им развали играта. трябва да ти кажа че тъй като често общуваме двете семейстява след като се приберем в къщи се чувствам размазана. не мога да я оставя за една секунда с това дете. и сега изводите., ако изобщо имам право на това. изключитено важно е да се поставят граница. дъщеря ми е много самостоятолно дете, но иделано разбира какво не трабва да прави, не че не го преви но в повечето случай се отказва последат щом я погледна или и извикам. поне засега. никога не позволявам да се държи агресивно или да пречи на друго дете. засега сме овладяли процеса. занапред бог да ни е напомощ. това е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите