|
Повече от седмица се колебах дали да пускам темата. Какво реших е очевидно! Пуснах я и в клюкарника на бг-мама и копирам разказа си и тук.
И така, какво ме провокира.
Миналата събота отиваме в Южния парк - любимо място за разходка. Паркът препълнен с хора - времето беше чудесно, а и почивните дни - дълги.
Отиваме директно на любимия надуваем замък за скачане. Предполагам, че всички сте виждали това съоръжение - от едната страна се влиза през две тунелчета, има голяма клетка с мрежи отстрани, стълбичка, по която децата се катерят и се пускат от другата страна по наклон акто пързалка. На Наклона има две въжета с възли за изкачване обратно.
И така, втурва се Крис вътре в навалицата и започва едно пускане и катерене по въжетата. Децата бяха доста. Всички лудуват. Но едно от тях не просто лудуваше, а безчинстваше за сметка на всички останали. Момченце на видима възраст около 5 години. Разбутваше всички деца, за да се качи първо по стълбата, пускаше се мятайки се на всичик страни и после хващаше и двете въжета, за да се изкатери. На няколко пъти бутваше някое от децата, за да се качи преди него. Огледах се на няколко пъти да видя къде са родителите му, защото очаквах да се намесят и да предодвратят възможността някй да пострада. Така и не разбрах чие дете е. Накарах Крис да спре да се пръзаля за малко и да влезе обратно в клетката да поскача с надеждата, че детето скоро ще си тръгне. За всеки случай останах от страната на пързалката. Чашата на търпението ми преля, когато въпросния палавник настигна едно момченце, което вече се катереше по въжето, хвана се редом до него и започна да го избутва. Ако не бях там да хвана другото дете, със сигурност щеше да падне извън замъка на плочките. Оставих го на безопасно място и подръпнах разбойника за края на фанелката: Ей, момченце! Я по-кротко! Не си сам тук! Той изведнъж се смъкна обратно накрая на пързалката, сви се в единия ъгъл и започна да гледа изпод вежди настрани. Изведнъж точно от тази посока дотърча млад мъж, готов да ме разкъса! Много било лесно от позицията на възрастта и силата така да се реагира! "Все едно аз сега на вас да ви направя една интервенция сега!"
Интервенция да ми направел! Де да беше се опитал! Бях достатъчно бясна ... Че нали точно неговото дете го правеше от позицията на силата и възрастта си! (повечето деца, особено тези, които разблъскваше, бяха по-малки от него). Все пак се опитах да запазя самообладание и му казах, че не аз, а той е трябвало да се намеси, но тъй като вече 15 минути го чаках да направи това, няма как да допусна моето или някое детете да пострада заради неговото безхаберие! И какво мислите ми обясни господинът! Че децата трябвало да се възпитават сами да се оправят в живота, особено момчетата, а не някое мамче като мен вечно да им проправя пътя!
Принципно съм съгласна, че не можем и не бива вечно да сме до децата си, за да решаваме споровете и битиките им. Но не смятам, че трябва да възпитаваме децата си в агресия. Това сам да си проправяш път, поне според мен, не означава да го правиш с ритници и юмруци в буквалния смисъл ... Не живеем в джунгла, въпреки че законите на живота ни са подобни!
Какво мислите вие? Как възпитавате децата си да се справят в такива ситуации?
Пътят към ада е постлан с добри намерения.
|
В какво възпитаваме децата си?
