Така си е, аз и на него му бях казала че от тук нататък няма да е само иху-аху. Едно детенце, носи голяма радост, но си иска и грижите и вниманието. Аз всичко това го усъзнавах още от самото начало, но той явно го е разбрал по-късно, но пак добре че не прекалено късно ... например ако вече детенцето беше поотраснало, на 2-3 годинки вече да разбира ... щеше много повече да го нарани. Но едва ли му пука че ще го нарани изобщо ... едва ли му пука че някъде той има едно детенце от което се е отрекъл, но както са казали "всичко в този живот се връща" и "всяко зло за добро". Може би така е трябвало да стане ... знам ли и аз вече. Неговите ценности са други, за него е по важно "да си живее живота без ангажименти" ... по типично за мойта възраст мисля? До кога така, все трябва да удари спирачки, щом сега не можа едва ли ще може някога. Имаше до себе си човек който дава всичко за него, детенце - той се отказа ...
Най-много ме болеше от това, че се чуствах предадена от човека на когото съм имала най-голямо доверие ... това наистина може да те съсипе!!!
Но честно казано вече не ми е вътрешно както ми беше в началото, аз без него не можах да дишам ... е времето лекува, а и цялото му това отношение преобърна нещо в мен. Хубаво оставя ме .. поне да го беше направил по малко по-достоен начин .. да дойде и да ми каже, а той детските истории .... сега в очите ми е смешен, жалък!!! Ами и след това да ме тормози все едно аз съм му виновна за нещо. Да махна детето ... абе айде бегай, да е мислил на време, ако иска да беше изчакал да стана в 9-тия ... и пак аз излезнах виновната от цялата работа, е това вече беше върха И той да ми се изкарва жертва ...
Сега си имам едно прекрасно детенце ... много хора около мен на които мога да разчитам във всеки един момент, за какво да съжалявам ? На 20 години съм живота е пред мен, ще намеря накой който наистина да ме обича и да държи на мен и на малкото сладурче ...