Абсолютно права е klemy. Точно така се получи при мен ... разбрах че съм бременна, първата ми реакция беше, че ще го махна, не се чувствах готова бях на 19 години, но тъй нареченият татко, не ми даде да го махна ... обеди ме че никога няма да ме остави, че това дете ако се махне връзката ни щяла да отиде на кино, нямало да сме същите а той искал да е с мен и за в бъдеще ... аз го обичах, имах му безгранично доверие - съгласих се, никога не ми е и минавало през акъла че може да ме остави. Много сме говорили по този въпрос и той винаги ми е казвал че ако някой ден "стане белята" никога нямало да ме остави, щял да бъде с мен ... . Думите му - това си е наше детенце, направено с любов, и няма да позволя да го махнеш, искам да съм с теб и това мъниче за вбъдеще ... дрън, дрън. Е реши се бебчето да се остави, аз се успокоих, видях че наистина иска детето също както и аз ... че ме обича и държи на мен, и това беше най-сигурното доказателство ... бях много щастлива ....
Но ... дойде един момент в който всичко се обърна на 180 градуса, и то без кой знае колко съществени причини. То човека май се поуплаши ... в началото не е бил осъзнавал нещата, всички негови думи се оказаха една лъжа. Остави ме .. бях в 4-тия, и ни напред ни назад. Явно страха го е принудил да постъпи така ... факт: каза че ако го махна отново ще сме си заедно както преди, и ще го имам, а ако оставя бебето да забравя за него. Все пак човек на 26 години, предполага се че знае за какво става въпрос ... но явно възрастта изобщо не е показател за това. Един нормален човек, който казва че те обича ... не би го направил мисля, да си играе на иди ми, дойди ми ... един ден да иска така, на другия онака ... По-късно като за капак, започна едва ли не да ме заплашва, че ако не го махна щяло да стане насила ... но пак поредната изпростявка, не стига че ме оставя пък и нагъл. Та той дори не дойде и не ми каза в очите ... КРАЙ! Обади се само по телефона да ме осведоми за решението си...но как, защо никой не ти казва, може би защото едва ли можеше да измисли логично обяснение, ако изобщо има такова.

Аз какво трябваше да направя? ... късно е да се махне, или може би да заложа на карта живота си и на детето в мен - пък каквото стане, само защото някой си не е дорасал? А гаранция ли е че после ще имам детенце, да се осакатя за цял живот? - не благодаря!!! Да убия един човешки живот, това по-добре ли е от колкото да дам живот ....
Видях до къде стига обичта му, разбрах че всичко са били празни приказки ... казах му в отговор на неговото "предложение" - че когато можах да махна детето той не ми даде, сега вече е късно, а и аз свикнах с тази мисъл че ще ставам майка, не можах да си представя как ще убия това мъниче ... и че със или без него аз ще си родя детенцето, ще си го отгледам ... и на него нищо няма да му липства. Едно дете е най-големото богатство, и от цялата работа не аз съм губещата мисля ...