Неусетно минаха 11 години след раждането на сина ми, но не се и замислях за второ, защото професията на съпруга ми е такава, че отсъства за дълго и аз не исках да се нагърбвам сама с такава задача. Забременях случайно и радостта ни беше голяма, питахме се защо не сме пробвали по-рано, за съжаление беше за кратко. Сега съм отново бременна, едва изчакахме 4-те месеца, препоръчани от лекарите, радваме се боязливо, но ако всичко мине благополучно, си мисля, че дори ще опитам за трето, докато съвсем не са минали годинките ми. Мисля, че сина ми, живот и здраве, ще се радва много и ще ми бъде от помощ.