По принцип си права, milamia - наистина БГ е може би една от малкото страни с по-висок процент кърмени бебета. Не знам обаче, доколко е валидна тази констатация към днешна дата. Всеки съди реално за нещата не от официалните статистики, а от това, което вижда наоколо. Поне аз съм така, де...

И какво виждам аз - от 10 мои приятелки, родили деца в рамките 2000 - 2004, аз съм единствената, която кърми повече от 4 месеца!!! Не се гордея или изтъквам с този факт, просто констатирам. Нямам право да представям имената и историите на всяка от тези жени тук, но вкратце:
1. Разрани си зърната с помпа още в родилния дом, без да е слагала бебето на гърда дори за миг. Млякото тръгна, но примесено с кръв...
2. Още в родилния дом отсече, "не ми е приятно да кърмя".
3. Имаше кърма, но и дохранваше с формула от 10-ия ден, защото "според свекърва ми нямам достатъчно мляко, а тя все пак е по-опитна"
4. На третия месец започна да пие хапчета за спиране на кърмата, защото "не издържам повече без цигари, кафета и нормален живот, адаптираните млека са толкова полезни и богати на вещества, дори по-полезни от кърмата!"
5. Веднага захрани бебето с формула, понеже "кърменето е отживелица, а и аз трябва да се върна на работа веднага"
6. Теглеше с кантарче бебето след ВСЯКО кърмене и въпреки нормалното наддаване всеки път, щом то заплачеше, с разширени от ужас очи казваше "боже, гладно е!"

Айде, другите няма да ги изреждам, че става досадно, ама имаше и такава, дето се кахъреше за бюста си, щото "не ги ща провиснали до кръста, мъж имам все пак!"...

Ето, момичета, това е покрай мен - невероятни, но живи примери, чути и видяни! Не може да се правят кардинални изводи от единични случаи, но е достатъчно, че кърменето може да зависи И от такива аргументи!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите