които описваш, доста се доближават до това, което аз самата преживях преди няколко години... Само където не съм правила аборт, а и от първата ни нощ заедно с мъжа ми /преди цели 8 години!/ съм била открито категорична с него, че аз аборт от него няма да направя, така че ще се пазим добре, но ако стане фал /в неговите очи фал, в моите - не/, ще го оставя, независимо от това дали той ще остане с мен, или не, и въпреки голямата болка и мъка да съм самотна майка, ако се отрече от нас!!! Така че те разбирам повече от прекрасно!!! Ако искаш, ми пиши, има още какво да споделя... Стига да те интересува де... Примерно как изминахме заедно пътя от неговото "има време... не съм готов... не искам още дете... татко ще хване гората" до радостта да бъдем съпрузи и родители!!! Винаги има решение и изход, ако не с този мъж, с друг, ако не с мъж, сама - но това като краен вариант... Много е трудно иначе...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите