И аз да се включа в темата.
За нас това бебе беше много желано и чакано - близо 2.5 години.
Направих първият тест някъде на 25 ден - отрицателен - рев.
Не казвам на съкровището- поне той да си помечтае този месец да се е случило, да не му отнемам надеждата.
На първият ден от закъснението на връщане от работа си взех един касетъчен Шуъчек и от входната врата - в тоалета. Отчита се между 3 и 10 минута, още на първата се появи втора бледа черта. Аз гледам и невярвам, сърцето ми ще се пръсне. Гледам часовника, гледам теста и така незнам колко съм стояла. Цялата треперих, направо невъобразимо усещане!

Влизам при мъжа ми в кухнята, той нещо заформя на котлона. Отидох, сгуших се в него и го целунах.
И той ми казва "Мило, защо "мигаш" така на парцали?" Отвърнах му, че теста е положителен - леле, каква радост настана. Запрегръща ме, почнахме да подскачаме, да се смеем, да гледаме двете черти и пак целувки, смях. Разцелува ми и коремчето! Беше невероятно!
Искаше начаса да каже на всички, да се похвали на целия свят...Успях само два дни да го накарам да запази мълчание /исках да съм сигурна, че плодното сакче се е вгнездило в матката/ и на въпроса ми защо нещо е изнервен, отговори "Щот не ми даваш да се хваля". Още преди да сме отишли на гинеколог и да знаем подробностите, вече всичките ни познати знаеха!!!

Имаше после проблеми около бременността, но това е вече назад и не искам да си спомням!
Сега вече чакам през октомври да се роди юначето на мама и тати!!!

[image]http://lilypie.com/create_baby_days.php[/image]