Още ли си в БГ или този път те изпуснах?!?
Понякога аз пък се питам кога Алекс порасна от беззащитното 2600 г мъниче до юнашките 8200 г, от новородено стана почти 9-месечен?!?
Как лети времето - мисля вече за прощъпулник, кръщене, първи рожден ден... Първи зъби, детска кухня, проходилка и т.н., а не за кърмене, колики и пъпче... Растат децата!!! И ние покрай тях...
Моето съобщаване не беше кой знае колко романтично заради моята тревожност и припряност понякога, и заради умората на таткото... 6 часа - аз се будя както никога! 6 и 15 - тестът вече сочи, че в мен се е намърдало така чаканото и желано от мен човече, а пък аз вместо да подскачам от радост, се треса от вълнение и ужасен страх... 6 и 20 - събуждам мъжа ми и му казвам, че съм бременна, а той: "Много хубаво. Ела да се гушнеш. Хайде да поспим още малко..." И наистина заспа... като бебе... спокоен и щастлив... Поне така изглеждаше... Аз да заспя в такъв момент??? Никога!!! Въртя се като шугава, едва изчаках мама да стане /бяхме на гости/ и да й кажа новината... Място не можех да си намеря от превъзбуда... Съвсем в началото разбрах! След няколко дена и АГ-то потвърди, така че...
Джеми, знаеш ли, че светът е малък - с теб имаме общи познати!!! Кумовете на нашите кумове те познават не от Интернет, а си била колежка на момичето... Ти като си им показала снимки на бременеещите юли мин.год., и те са ме познали, че съм аз...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите