Аааааааааа, още я помня аз Голямата Новина.......

След година и нещо старателни опити в бебеправенето и никакъв резултат, тръгнахме по доктори... Нямате проблем, на психическа основа е - това чувах постоянно /е, оказа се че проблем имам и то сериозен, но се разбра чак при раждането/. Взех да следя ову с мерене на БТ и тестове и стана ясно, че при мен овуто е доста по - рано, месецът, в който забременях, беше на 9-я ден от цикъла. И като направих теста още на втория ден от закъснението, излезе една съвсееееееееем слаба втора чертичка! Но я имаше!!!
Та вечерта казвам аз на бъдещия татко развълнувана до небето: "Бременна съм!", а той отговаря "Знам" и се хили Питам аз много подозрително как така знае, а той казва "По очите ти разбрах... Погледът ти се промени много последните 10-тина дни"
Дълго време след това не можех да се израдвам истински, още повече, че в началото имах болки, трябваше да лежа... Таткото обаче през цялото време ме убеждаваше, че всичко ще бъде наред!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите