А при нас беше вълшебно! Ние три години го чакахме това събитие! И в крайна сметка се случи точно когато най-малко предполагахме! От първи март останах без работа! И защото ми се бяха струпали много отрицателни емоции го ударихме малко на живот за компенсация – непрекъснати събирания с приятели, веселби някакви, алкохолче и цигарки (и аз вкл., дето не бях пушила от ... незнам вече колко години). Покрай всичко това си изпуснах броенето на дните (а покрай това чакане, от около година не минаваше месец без тест за овулация и секс по график). И даже не си правих тестове за овулация – реших че сме изпуснали момента. Да, обаче дойде деня да ми идва, а не ми идва! А гърдите ме болят! Аз обаче си чакам – нали ме е страх от разочарования! И така вече на 5-ия ден закъснение не издръжах! Излизах сутринта с една приятелка на кафе и на връщане си купих тест Sure check. Направих го според указанията, но ме хвана страх да го гледам през цялото време и изчаках да си мине времето и чак след това със затворени очи дръпнах да видя резултата – и какво ... две черти! Не можах да реагирам по друг начин освен смях и сълзи едновременно! И в това време чувам, че нашия татко си идва за обяд. От вратата още го хванах за ръка и му викам – “Ела сега да видиш нещо, обаче по-спокойно!”. И му показвам теста, а той гледа недоумяващо (човека просто не знаел какво означава!). И аз обяснявам – “Тест за бременост. Положителен!” А той гледа, гледа, мига на парцали и изведнъж ме сграбчи и почна да повтаря -“Обичам те! Обичам те!”. Обаче аз съм си страхлива, пък и нали дълго сме чакали, реших, че може да е грешка. Хвръкнахме до аптеката за втори тест – и той положителен! Обаче пък покрай това чакане нали съм станала половин доктор с четене на какво ли не по въпроса, след това пък ми дойде на ум, че трябва и лекар да ми го потвърди и да каже, че всичко е наред. И така в 5 следобяд бяхме при лекаря и наистина каза, че е на мястото си, но за сърдечна дейност каза да отида след седмица. Мен си ме втресе окончателно – слава богу, че и след седмица и досега всичко е наред! Но това вече му беше предостатъчно на милия ми и той буквално полудя от радост, искаше да се похвали на всеки, едва го удържах да не пусне съобщение по местните кабеларки (майтап де, ама илюстрира състоянието му)! И така, въпреки всички суеверия, които съм чувала, че докато не мине третия месец не трябва да се казва на никой, в крайна сметка всички около нас вече знаят за нас! А на татенцето му пораснаха криле и сега за нула време ще довърши ремонта, който влачехме от една година!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите