Опитах се да го направя по-романтично, ама нали нашия тати /като другите мъже/ някак си не може много да си изразява видимо емоциите, та незнам стана ли изобщо романтично... Бебето се получи от първия път, а той изобщо не очакваше, че ще е толкова скоро. Беше в командировка, когато направих теста, без да го предупредя че ми закъснява. Станах сутринта, видях втората чертичка и се разплаках от радост и страх. Сестра ми беше при мен и тя зарони сълзи. Вечерта купих вино, наредих една прекрасна маса, а татито нищо не подозира. Сипах вино - на него една чаша, на мен един пръст /нали съм бременна/ и вдигнах наздравица за това, че ще става татко. Той онемя, не можа да повярва, много се зарадва, защото и двамата го искахме, ама като че ли не го показа както аз очаквах. Разбира се, веднага дойде съмнението - ама сигурна ли си, ходи ли и на лекар /а аз предвидливо свърших и тази работа/ - демек мога ли да се зарадвам наистина, спокойно, със сигурност.

Та това беше първият път. Вторият беше неочакван и за двамата и вече като "опитни" 2-годишни родители почти мина без емоции... Само в едно бяхме сигурни и двамата - че няма да го махаме за нищо на света...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите