И при нас не беше супер емоционално ама как сладко го разказвам ...
Планирано бебе, малко закъснение /но т.к. говоря за себе си значи всичко е наред - моя цикъл си е нередовен/. Нещо ме боли корема аха ще ми дойде. Даже една вечер му глътнах един аналгин за да не ме буди през нощта. Казвам аз на таткото да вземем тест, а той ама за какво?! ама ако чувстваш нещо различно да вземем иначе ...!? Е, взехме го.
Бяха ни казали, че най -добре сутринта да се прави. Е, да, ама как така стана, че както никога в 6:30 се будя с препълнен мехур. Хващам аз теста, ама запъвам на превода. Решавам да събудя таткото за да съм сигурна какво правя. Той горкият мърмори, едвам отваря очи и се чуди сега пък какво ме е прихванало преди да загрее за какво става дума.
Отивам аз в тоалетната, правя процедурата ... Пише да се чака 3 мин. Май веднага се появи слаба втора чертичка ама откъде да знам - може да изчезне за 3 мин. И тичам аз от тоалетната, до кухнята /да видя часовника/, до стаята при бъдещия татко информирайки го, че теста изглежда до сега положителен. А той не помръдва и гледа едно безучастно.
Минаха 3те минути, влизам аз носейки теста и викайки почти, че е положителен - само объркан поглед насреща. Ами нямало кой да обясни, че положителен значело бебе, както и 2те чертички. Много по-лесно щяло да е ако пишело бременна сте Е, и после нямаше подскачане на един крак. Явно много шоково дойде въпреки плановете И затова много искам да се явим на поправка ама да видим.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите