Беше планирано, но бяха минали около 6 месеца в опити без да си даваме въобще зор. Всъщност мъжът ми настояваше за бебе, а аз се страхувах и тестове не си правех . После бяхме в чужбина и там взело, че станало, само че се прибрах с цистит , който много ме тормозеше, особено 12-те часа в самолета бяха ад . Отивам аз на лекар за цистита, ама нещо ме глождеше и като взе лекарят да ми изписва лекарства, викам му "Докторе, абе закъснява ми 2-3 дни, не мисля, че съм бременна ама все пак". Докторът ме прати в лабораторията да ми направят тест и след 10 минути ме вика. "Тестът е положителен" - казва, "това добра или лоша новина е" , а аз "добра е, стига да съм здрава". После ме прати при гинеколожката, тя ме прегледа на вагинален ултразвук и ми казва "ето го бебенцето, в матката е, честито"
После се обадих на таткото и му казах, беше щастлив, но не е изразявал много бурно емоциите си като в американски филм, язък

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите