Иии, помислих, че ще ти честитим като прочетох първите редове

Ами аз си направих теста и се разплаках. Смесени чувства ме обзеха. Бебето не беше планирано, не очаквах и да съм бременна, но винаги съм искала да имам дете, така че...
Казах на таткото по телефона, не беше хич романтично, а той ми каза, че: "Ще видим какво ще правим" . Аз пък бях категорична, че няма да го махам, каквото и да е неговото решение. Бебето си е мое и ще си се гледаме ако трябва двамата, без баща. Но сега сме трима Малко ни е нанагорно, още сме студенти, но не съжалявам!
И моите емоции не бяха споделени както ми се щеше, но за второто се надявам
А най-положителния разказ, който съм чела е на Кламерче. Бързо да го разказва