Гледай сега, то не е съвсем така, защото тук всички раждат с обезболяване, тоест варварщини не се допускат. В болницата не се чува никога вик на раждаща. Изобщо, с две думи казано, с болката въпросът е решен кардинално, но ти май си съвсем запозната с това щом и ти не живееш в България!? Обаче има друго, самия факт, че изобщо ставаш свидетел на акта, визирам видеоматериала, дето имах "щастието" да видя на въпросния курс, пък даже и хич да не я е боляло въпросната записана на филмчето мама на мене специално ми подейства ужасяващо... Може би само с мене е било така, заради старите ми спомени или заради проклетата ми чувствителност, не знам!? Но иначе пък, другите, които присъстваха (макар и раждали вече един - два пъти, `щото с такива е пълен курса, нищо, че са изминавали вече веднъж пътя!) си гледаха тихо и спокойно без изобщо да се стряскат, както беше с мене. Хъммм, може би е наистина въпрос на психика!?

Аглика