Здравейте бъдещи и настоящи мами!
Вече броим дните наобратно. Все си мисля, че няма да дочакам термина си, още повече, че имам примамливото предложение от доктора да родя с предизвикани контракции в средата на май, току виж съм избегнала епизиотомията. Замислям се. Щеше ми се да е юни: а и да си се появи, когато то си е решило, не да го гоня насила :).
Иначе за епидуралната - много питах, разпитвах, четох, премислях.. След първото раждане се бях зарекла, че без обезболяване няма да се навия да раждам втори път. Ама сега докторите нещо не изглеждат големи ентусиасти (или поне аз съм попаднала на такива). И двамата генеколози, които ме преглеждат не я препоръчват, особено за второ раждане, при първо минало и без упойка. Казват, че рисковете не си струват. Единият от тях например изтъква, че 30% от ражданията с епидурална завършват с форцепс поради недостатъчна чувствителност при напъните. Това е много неприятно и за майката и за детето, където последиците може да се влачат чак до пубертета. Тук споменават за някаква местна мускулна анастезия (с бусколизин, ако не се лъжа). Това може и да даде някакво облекчение. Сега ще си направя тестове за алергичност, защото имам проявена такава към аналгин (да знаят какво да не ми слагат при нужда от секцио). Иначе епидуралната много я хвалят по форумите и всичките ми познати, които са раждали по този начин горещо я препоръчват, но предвид мнението на докторите, които най-вероятно ще ме израждат по-добре да не рискувам.
За последните две седмици съм напълняла с 4 кг!!! До сега по половин кг на месец, а сега изведнъж! Аз че си хапвам верно е, ама имам чувството, че се надувам като балон напоследък... ходя доста, макар и да ми е много некомфортно вече, защото през половин час трябва да съм в тоалетната..
Днес за пръв път изпрах дрешки и чаршафи на бебенцето. Купих доста неща, а се оказа, че и от баткото има много, които са съвсем нови и запазени (толкова бързо ги е надраснал), така че ще въртя още минимум две перални с нейни дрешки. Все още не съм си стегнала багажа за родилното, но смятам и това да направя в близката седмица. Трябва да мина през личен лекар за някаква кардиограма, защото без нея не приемат в болница.
Иначе си направихме разходка с таткото до болницата - оглеждахме, обясняваха ни, хвалеха ни я (сякаш има някаква конкуренция в този град). Не изглежда толкова лошо, даже е доста по-уютно от Света София в София, където раждах първия път. Абе много ме е страх от раждането да си призная откровено, ама вече не искам таткото да е там... да си ме остави да се накрещя на спокойствие и да си я преживея болката сама със себе си - няма да тръгна да се съобразявам с него я и как изглеждам в очите му. И без това сега на слонче приличам, поне малко женско достойнство да си запазя - няма нужда да ме "опознае" чак толкова добре. Това, че е толкова близо до мен в тези подготвителни дни ми е предостатъчно. Както и това, че е толкова грижовен тати към големият ни син. Има време... ще се прояви и със малката. Живот и здраве само да е.
Та това от мен. Стискам палци и да се похвалим след някоя и друга седмица с най-хубавите новини

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите