родила съм 2 деца без упойка и нормално - първото в БГ - предизвикано и завършило с форцепс.
Забременях с второто с ужасен страх от болката при раждането, но убедена, че секцио няма да раждам.Благодарение на подготовката за раждането се успокоих и се убедих че мога да родя и без болка и без упойка и пак нормално.
така и стана - раждане -песен, много много приятно изживяване.... и двамата с бебо бяхме ОК, 10 мин след излизането на плацената станах и отидох да се къпя. Възстаномяването от раждането приключи в този момент.

Ако пак раждам - пак ще е нормално без упойка. Ама не и в БГ.
просто тук няма кой да ти обесни, че ако не се страхуваш - не отделяш адреналин следователно, ендорфините ще си свършат работата и ще спрат болката, няма да има кой да ти прави масах на паринеума за да не се разкъсаш, ще те бъркат постоянно да проверяват ракритие(а то и с проверки и без по бързо няма да стане- само повече болка и стрес донася това), няма да има кой да ти сложи бебето на гърдите веднага да засуче, още преди да излезе плацентата...

Знаете ли какво доктора правеше докато раждах? Седеше отстрани и милваше с 1 пръст корема ми и казваше - хайде бебе, всички те чакаме, хайде бебе.....
никакво натискане, дърпане, викане, крещене напъвай....