И при нас има такива изблици. Свекърва ми никога не си е позволила да се
намеси, когато аз се занимавам с децата. Усещам я как стиска зъби и диша
дълбоко, но не гъква. Тя смята, че съм прекалено сурова с децата, но си
мълчи винаги.

Виж, майка ми е друга дъвка. Ние живеем заедно с майка ми, което е един
безкраен празник. Аз по принцип трудно бих се засегнала, ако майка ми ми
каже, че не си възпитавам децата добре или има някакви упреци и
забележки. Трудно бих се засегнала не е съвсем точно казано. Изобщо не
бих обърнала внимание дори. Просто защото това при нас е ежедневие. При
майка ми всичко е в името на спорта, такова чувство имам. Просто за нея
е въпрос на чест да се яде с мен. И аз й доставям това удоволствие в
пълни дози. Или съм прекалено строга и тормозя децата, или пък само ги
лигавя и глезя - в зависимост от ситуацията. Или по-невъзпитани от моите
няма, или те са просто образец на доброто възпитание на фона на
гостенчето от вчера, примерно. Кеф й прави да се дърли с Наталия за
дреболии, а ако Наталия направи наистина нещо нередно, баба й седи
отстрани и мълчи и само чака да влеза в стаята и да започне възмутено да
цъка с език, но толкова силно, че понякога имам чувството, че ще й
изхвърчат зъбите. А като я попиташ "Е, добре, защо позволяваш тази
свинщина?", отговора е "О, моля, моля! Аз ЧУЖДИ деца не възпитавам".
Досега длъжна на такъв отговор не съм оставала. Никога не си мълча,
освен ако нещо не съм в кондиция в момента. Но дори и така, децата винаги са знаели, че аз имам последната дума и никога не са си позволили да я ползват за омиротворител или защитник. И майка ми не се и опитва да застене срещу мен, ако аз наистина имам разправия с някой от тях
двамата. Децата ако и да са свидетели на безброй малки битки помежду ни,
никога не са имали повод да си помислят, че тя е по-голям авторитет от
мен и не са се и опитали даже да се възползват от тези битки.

Та с майка ми веселбата е постоянна, но аз съм обръгнала и изобщо не се
вълнувам. Ако трябва да се връзвам на всяка нейна забележка ще се свърша още на втория ден.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...