не може без това, адашче, природен закон... те какви баби ще са ако не се месят и не противоречат на майките? ами замисли се - няма да могат да се почустват истински баби.
и аз съм с баба в момента, та съм съпричасна към проблема ти. и хем ми е по-леко, че две години са минали от последния път когато някой ми се е месил и съм понатрупала нерви, които сега имам в запас да си хабя докато стискам зъби, хем се дразня повече, щото как, абжеба, на майка ми не и хрумва, че щом до сега съм се справяла и без съвет за каквото и да било, не може ли сега да успея и без поне 30% от тия, които има да сподели??? ей преди около седмица бях на ръба да и стегна куфарите и да я кача на самолета! даниел болен, кисел, не се трае, аз от три денонощия почти не съм спала заради това, тя почва и тя да се разболява, ама вместо да си лежи тихо и кротко и да събира сили да се пребори с грипа, тя ходи напред-назад из къщи и коконижи - "детето кашля, направи нещо!", "каква майка си? аз не бих го оставила така да страда!", "няма ли да му дадеш лекарство?", "не може да няма температура, премери му я пак!", "ох, на баба миличкия! как да ти помогна? баба им казва, ама тя е стара, нищо не знае вече и никой за нищо не я слуша...", "дано не го повредим това дете!" и още безброй все в този дух... не е като да не съм имала болно дете в къщи, ама тая болест беше най-тежката, която съм преживяла! поне малка награда имаше за мен онзи ден, че като се срещна с една друга баба призна докато мислеше, че не я чувам, че добре съм се справила, ама на нея и било тежко да гледа как го лекувам без лекарства, щото нямала опит с такива лечения... та да си дойда до съвета - наддавай по едно ухо като тя си говори с приятелки и познати без да знае, че я слушаш - много вероятно е и тя да те хвали колко добра майка си, макар и различна от нея, това помага да преглъщаш моментите на пререкания ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите