Бимба, и аз не съм от най-спокойните и безметежни натури, а майка ми е по-голямо ку-ку и от мен. НО, по отношение на възпитанието на детето съм безпрекословна - каквото кажа аз! Това Е! Майка ми прекарва мах 5 часа седмично с нея (и това даже е много), мъж ми си идва най-рано къв 20ч. , така че аз съм овека, който поема изцяло грижите за Маги. Това ми дава право (си мисля аз!) да знам най-добре, кое е най-доброто за детето.
Мен пък друго ме дразни - като и се скарам нещо на малката или почне да ми се тръшка, и казвам да си отиде в стаята и като се успокои да дойде. След има-няма минута доприква и все едно нищо не е било. Виж какво става обаче като баби е наоколо - "Не плачи баби! Оххх, милинкото на баба!!! Мляс-мляс! Скараха ли ти се баби?!?!" И аз вече съм на полюлея и си гриза пантофите! Е, скарах и се на майка ми веднъж-два пъти и вече не се меси.
Да ти кажа обаче, при нас е малкото зло. Ами ако беше свеки? Как да и теглиш една?
Не се коси! Един шут на бабата следващия път и ...така!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите