Здравейте мили мами.Знам,че всяка една от нас изпада в нервни разтройства.Знам,че е много гадно когато няма на кого да кажеш.Споделям част от терзанията си с мъжа ми,но понеже е много добричак гледам да не го натоварвам.Въпреки,че част от зора ми е негово дело(за радост нищо което е направил не е било за да ме нарани,но така се стичат нещата,че все тъпче на едно място).Предварително ви се извинявам,че ще ви занимая с чужди тревоги,но понеже няма на кой ще си поплача на вас.И така. 1.Имах доста нервна 2ра брем. благодарение на таткото,който остана без работа и започна да се занимава с разни неща от който сърцето ми вечно беше свито(всичко това вече е приключило). 2.Мама беше много зле.Освен мойта къща и домакинство,подържах и на мама и татко.(това не ми тежеше,защото тя не можеше да се справя с нищо,готвех,чистех,перях,гладих и т.н.-но умората рано или късно си оказва влиание)А през цялото време бях бременна.По някога се сравнявам с воловете,защото мога да свърша неща за който не съм и предполагала.Въпреки зора аз се чуствах добре,и всичко мина добре. 3.Родих един юнски ден,бързо,леко,без грам шев,детенце е добре,прекалено кротко(след всички нерви) 4.Поуспокоих се малко,порадвах се малко докато бебчо направи20дни и Мама почина.Тук вече ви е ясно за какво става въпрос.Всеки път когато детенце става на поредния месец броя не само това а и другото.Ужасно е,но такъв е животът. 5.Сега се грижа само за татко,но това не ми тежи, 5.Имам си свекърва,страшно готин човек.Много ни помага,но за жалост само финансово.Май искам много.Може би ще кажете че не съм права,обаче тя отделя цялото си свободно време за другите си внучета,а за моите деца остава малко време.Не че не ги обича,напротив.Но някак си така се получава.Тя дори не го прави умишлено.Въпреки,че голямото ми дете го ''взима''вече 3г.за една седмица да си почина малко.Сега каза че и малкото ще го вземе.......а другите......Много рядко с мъжа ми излизаме и тогава е на линия,за което и благодаря,но все пак... 6.Имаме годишнина от свадбата,но пак нищо другите вече имат планове.Пиша така с недомлъвки ,защото знае ли се..... 7.Оплаквам се по някога на един човек,но като кажа че нещо не ми е наред,отсреща се отговаря''а твойто нищо не е...'' и аз спрях,няма смисал. ОХ ако знаете колко мога да пиша,но хайде да спра до тук.Може би някой няма да ме разбере,все пак не бях много изчерпателна,но ви благодаря.
|