тази тактика е много хубава, обаче трябва наистина да се изпълняват заканите:)

А как да изляза аз а да я оставя сама.
Все я плаша, че ще я оставя сама и отивам да се приготвям като се старая да изглеждам много убедителна в намеренията си. Тя естесвено започва да реве и да ме убеждава, че вече ще слуша. Да, ама не. Отивам да я обличам и само след секунди отново започва. Аз пак подемам старата песен на нов глас "ще те оставя, тръгвам... Тя пак рев и така... все пак накрая след н-тия опит успявам де, но вече съм достатъчно ядосана:)

Миналата седмица обаче ми дойде до гуша и реших най-после да изпълня заканата си. Казах, "добре, след като не искаш да те обличам, излизам сама, а ти ще останеш тук да си играеш". Последва редовния рев, но тоя път викам си ще изляза наистина та да и дойде акъла в главата. Докато се обличах и си обувах обувките, тя усети че май ще изпълня заканатаи взе да реве много драматично, но аз все пак излязох. Заключих вратата, съвсем като наистина, но естествено останах да слухтя пред вратата. То не бе рев и чудесия. Стоях и едва се удържах, но изтърпях 10 минути. После влязох и я облякох без проблеми.
Е, да, ама на другия ден все едно нищо не е било....
Но
С храненето не искам да експериментирам, защото тя и без това доста е отъняла напоследък.

А иначе всеки път обещава, че вече ще слуша...направо да и повярваш:)

Но мисля да пробвам така както казваш - в съботен ден. В момента в който се заинтати ще кажа "добре, щом не искаш да се обличаш няма да ходиш днес на градина. И наистина няма да я заведа защото е събота:) Но опита ми с уж оставянето в къщи и от лишаването от вечерното филмче на компютъра съдя, че на другия ден ще е забравила. Обаче ще пробвам тази събота с "незавеждането" на градината. :) Може пък да има ефект, защото тя наистина има голямо желание да ходи. (днес пак с 300 зора я прибрах)


Monika 11.12.2001