Аз навремето с баща ми се е случвало да не си говоря с месеци. Рекорда ми е три месеца. Като бях тийнейджър. И накрая се предавах само защото ми писваше да се стеле тази тежка атмосфера, защото не се дишаше вкъщи. И майка ми и брат ми полудяваха. Сега се чудя как ми е позволявал да се правя на важна баща ми, но майка ми твърди, че е имал слабост към мен. Никой друг не си е позволявал подобни волности.

Аз и сега съм в състояние да се надувам с месеци. И с децата съм такава. Знаят, че надуя ли се и става лошо. Но те усещат явно. И Моника те усеща сигурно. Просто знае, че ще те надвие. Аз с Наталия се справям от въздуха просто, много ми е лесна. Но Крисо малко напомня на Моника. Онзи ден ме ядоса и аз го пернах. Беше нещо като шамар, но не шамар, а просто с върха на трите пръста го пернах, колкото да се освести, че ме дразнеше. Аз бих се обидила ужасно, а той само разтръска глава наляво-надясно, както прави кучето ни, когато разтърсва козина, ухили се, хвана ме за двете бузи, разтегна ми устата в усмивка и изръси някакъв бисер от сорта на "Тази блуза много ти отива на полата мамо. Мнооооого си ми хубава днес". Да паднеш направо! Гледам да не се връзвам много и това е. Е, после съм си му го върнала де, предполагам.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...