тъкмо се опитвах да ти отговоря на горния постинг, но някакъв заблуден клавиш ми се удари в пръста и ми прецака целия постинг:) Но нищо, исках да ти кажа за "болезнената привързаност", дето и аз толкова съм я чела по книжките.

Не е вярно!:) И Моника спи с мен (това не е за хвалба де...) и като я гледам каква е станала, май не и се отразява като по книга:)

Но и възрастта си казва думата. В яслата много плачеше.

Ти си върха обаче, аз не съм се престрашила да я изведа по пижама, но да ти кажа като нищо ще го направя някой ден. Това би свършило по-добра работа отколкото безкрайните увещания.
Забелязала съм, че колкото повече и обяснявам, че това не се прави едикакси, защото незнамкаквоси, толкова повече се инати. Накрая като и кажа "добре, хайде прави каквото искаш, но имай предвид, че може да стане едикаквоси", тогава се замисля и обикновено не рискува:). Днес сутринта например правих за закуска макарони на фурна. Сварих ги, сложих им яйцата и другите неща и се засилих да ги мятам във фурната, но тя като писна "Нееее, те са сварени, дай ги". Обяснявам, че са сварени наистина, но трябва и да се изпекат, защото яйцата не се ядат сурови и т.н, но тя не ще и да чуе. Продължава да си инати и да крещи, да не ги слагам да се пекат. Накрая казах, добре тогава. Връчих и една лъжица и и поднесох тавата, но и казах "добре тогава, яж, но имай предвид, че ще се подрискаш после" Тя ме гледа, мига, мига, врътна си трътката и каза, "Не, НЯМА ДА ГИ ЯМ". Нали всичко е "няма"....не се изненадах особено:)

Мисля си като влезе в пуберитата....правя аналогия със сегашното и поведение и тръпки ме побиват. Сигурно тогава направо ще ми тегли една майна и ще изфиряса от вкъщи. Ей тва ме плаши. Че щом сега ми е трудно, тогава .....?!?!


Monika 11.12.2001